|
|
 |
 |
 |
|
|
Андреас-Саломе Лу
Оригинал материала находится по адресу:
http://www.standartnews.com/archive/2005/10/24/folio2/index.htm
Любовници спасяват доктора от лагерите на Хитлер
Наследничка на Бонапарт е луда по Зигмунд Фройд
Бащата на психоанализата прелъстява жените с ум и нежни разговори на кушетката
Със съпругата си Анна Фройд
Унизените и оскърбените oт силния пол виенчанки в началото на века обожават злия д-р Зигмунд Фройд. Почтеният професор, измислил психоанализата, винаги и с радост обсъжда проблемите на нежните същества. Той не се притеснява от тиражираната илюзия, че уж всички знаят всичко за Ева. И забърква страхотната каша около еротиката и душата. Съпругата му го нарича "добър и мъдър". Любимата му ученичка и последователка Лу-Андреас Саломе описва своята невероятна любов към психоанализата, за щастието да се среща с него, за "твърдия му и умен поглед" и дори се опитва да го прелъсти.
Рускинята Сабина Шпилрейн, бъдещ психоаналитик, гали слуха му с прозвището "добрият дядо" (за разлика от отношението й към злобния арийски младок Густав Юнг, неин бивш любовник). Тя се отнася към виенския доктор дяволски нежно.
А гръцката принцеса Мария Бонапарт, последна от рода Наполеон, чисто и просто му се обяснява в любов направо на кушетката. През 1927-а дамата пристига във Виена
безумно отчаяна и търси помощ
при Зигмунд Фройд. По това време единственото й желание е да умре. Прочутият лекар я приема и оттук нататък в негово лице красавицата намира не само изцелител, но и приятел. Тя се сприятелява с дъщерята на Фройд и помага на семейството с всичко, което може, включително превежда и издава във Франция книгите на известния психоаналитик. В замяна Фройд я избавя от натрапчивото желание за смърт. Мария приема психоанализата като каузата на живота си. Това все повече я отдалечава от мъжа и детето й в Париж. Съпругът й пише гневни писма, а в отговор тя го обвинява в хомосексуализъм и намира утеха в обятията на любовника си. И още нещо -
принцесата е притеснена от своята фригидност
Може ли психоанализата да й помогне? Може ли могъщият Фройд да достигне до детските преживявания на жената, по рождение облечена в кралска власт? За отговор на тези въпроси не остава много време. С идването на Хитлер на власт в Германия над Австрия надвисва заплаха от кафявата чума. Евреинът Фройд най-добре усеща това. Поетесата Хилда Дулитъл, която адски много го ревнува от Мария, пише: "Няма никакво съмнение, че надарената жена, която професорът нарича "нашата принцеса", събужда у мен жив интерес и дори завист. Подсъзнателно ми се иска да съм толкова известна личност, да имам такива възможности и тази власт, за да опровергая професора и да му направя по този начин добро."
Друга прехласната по виенския доктор парижанка е Мариза Шуази. "Никога и за нито един любовник сърцето ми не е било толкова силно, както това се случи в деня, в който се запътих към улица "Берггасе". Жените направо примират по Фройд. Не ги смущават никакви идеи за мъжкия сексизъм.
Всички искат да се отъркат в професора
"Немислимо е жените да участват наравно с мъжете в борбата за съществуване. По този въпрос съм на консервативни позиции", обаче им отговаря той. А всъщност всички тези дами мъжки се сражават с живота - понякога работят безплатно, пишат книги, приемат пациенти, проявяват неочакван героизъм във всекидневните си дела. Но науката си е наука, а животът - живот. И въпреки своето донякъде пренебрежително мнение за нежния пол, в крайна сметка на Фройд се налага да се моли точно на жени. Мария Бонапарт, Мариза Шуази и Хилда Дулитъл обединяват енергия и връзки, за да го измъкнат от Австрия, а после откупват него и семейството му от Хитлер, издават писмата му и докрая остават предани ученички.
С мъжете отношенията са по-различни. Сред тях той няма любимци. Всички
те се присламчват към него от интерес
написват по някоя и друга книжка и след това изчезват в неизвестна посока. Езра Паунд дори нарича Фройд "магаре" в писмо до Хилда Дулитъл. "Твоят ужасен Фройд асоциира у мен единствено магаре. Объркала си се и си влязла в обор, скъпа моя." Писателят Итало Звево напада жлъчно създателя на психоанализата. "Психоанализа! Абсурдна илюзия, трик, способен да възбуди само няколко стари истерички!"
Критиците на Фройд продължават да го нападат и през ХХI век с фрази от сорта на "Той е бил подозрителен и мнителен човек". През 1923 г. прочутият психоаналитик страда от рак на дясната горна челюст и преживява повече от 30 операции. А още от младини страда от различни гранични отклонения - неврози, депресии, труден характер. Сам много пъти е признавал, че има хомосексуални наклонности и се изживява като бисексуален. Заради всичко това Адлер, Юнг и други психоаналитици са го изоставяли и са се превръщали в негови врагове.
Люсиена Крумова
Назад к списку
|
|
|
|
|
|
|
|
|
