Женская поэзия

Гениюш Лариса (Ларыса Геніюш, Ларыса Гениюш, Лариса Гениуш)

* * *
Оставете туй бедно сърце!
Моят дух не стои на колене,
потъмня мойто светло лице
от отчайващо дълго търпение.
Аз смутените мисли не скрих,
но по пътя си труден докрая
ще вървя. И не се уморих
само честни игри да играя.
Друг да бяхте продали, завчас
бихте взели парите, а ето...
Зная само, че никой от вас
не ще има покой под небето.
1942



* * *
Ах ти, светъл лен, нежно позлатен,
с вишневия цвят разцъфнал
в пролетния ден.
В цялото поле - само лен вълнист:
пълен куфар ще напълня
със отбран чеиз.
Ленът днес цъфти с нежносинкав плам.
В Ньоман плуват и пътуват
лодките насам.
Петър плува пръв, знае се това.
Днес ще седна, цял ден прежда
тънка ще снова...
Паднаха мъгли,
ленът процъфтя.
Ще преда, ще го избелвам
чак до пролетта.
После ще тъка тъничкия лен,
Петър ще дохожда вечер
и ще пее с мен.



* * *
Весели пътечки, хукнали в полето -
със везмо различно всички кърпи светят.
Дълги и красиви, тънки, снежнобели -
тъй снегът край къщи зиме ще се стели.
А ръката сръчна везала градини
с макове червени и цветенца сини,
гълъби, петлета, бели маргаритки,
и сами цветенца, и цветя на китки.
А съвсем открая на платното бяло
паяче навярно тънко е сновало.
В къщата сложи ги и ще е богата.
Или преметни ги през врата на свата.
Щом с такива кърпи е напълнен скрина,
всеки ще завиди, щом оттука мине.
Нека да се чудят сватове и гости -
булката по-ценно и от злато носи.



* * *
Снежнобели ризи, шарени ръкави,
пазвата пошита със везмо кораво.
Черно и червено, за синчеца - синьо,
гладено, изпрано и прибрано в скрина.
Няколко покривки - дар от тънка прежда
всеки цвят различен от цвета изглежда.
Тук сърма проблясва на престилка бяла,
там в шевица нежна слънчице изгряло.
И от лен платното е като коприна
(всъщност лен с коприна са наполовина...).
Гости като дойдат другата година,
тази скъпоценност извади от скрина.
Стаичката малка мигом ще засвети,
всички ще признаят - сръчни са ръцете.



* * *
Бяло чудо, извезано с радост
от най-тънко изпреден лен,
моя гордост от ранната младост -
шал изящен, с цветя украсен.
С него тулиш очите щастливи,
скриваш бузите пламнали ти,
триеш после очите плачливи,
щом щастливият миг отлети.
Везан шал чародейно и нежно
те прегръща с копнеж несравним.
Под черьомуха спри белоснежна,
постели го за своя любим.

Назад к списку

Поиск

Письмо автору
Карта сайта
 1
eXTReMe Tracker